изкефело

Речник на българския език

1. изкефело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкефело е производна форма на изкефя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкефело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкефело е производна форма на изкефя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).