изквичи

Речник на българския език

1. изквичи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изквичи е производна форма на изквича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изквичи — повелително наклонение, ед. ч.

изквичи е производна форма на изквича (повелително наклонение, ед. ч.).