изквичели
1.
изквичели —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.
изквичели
е производна форма
на изквича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).
2.
изквичели —
мин. деят. несв. прич. мн. ч.
изквичели
е производна форма
на изквича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).