изквасил

Речник на българския език

1. изквасил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изквасил е производна форма на изквася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изквасил — мин. деят. св. прич. м. р.

изквасил е производна форма на изквася (мин. деят. св. прич. м. р.).