изкашляло

Речник на българския език

1. изкашляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкашляло е производна форма на изкашлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкашляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкашляло е производна форма на изкашлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкашляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкашляло е производна форма на изкашлям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкашляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкашляло е производна форма на изкашлям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).