изкачало

Речник на българския език

1. изкачало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкачало е производна форма на изкача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкачало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкачало е производна форма на изкача (мин. деят. несв. прич. ср. р.).