изкатерило

Речник на българския език

1. изкатерило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкатерило е производна форма на изкатеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкатерило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкатерило е производна форма на изкатеря (мин. деят. св. прич. ср. р.).