изкатерили

Речник на българския език

1. изкатерили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкатерили е производна форма на изкатеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкатерили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изкатерили е производна форма на изкатеря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).