изкатерила

Речник на българския език

1. изкатерила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкатерила е производна форма на изкатеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкатерила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изкатерила е производна форма на изкатеря (мин. деят. св. прич. ж. р.).