изкатерил

Речник на българския език

1. изкатерил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкатерил е производна форма на изкатеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкатерил — мин. деят. св. прич. м. р.

изкатерил е производна форма на изкатеря (мин. деят. св. прич. м. р.).