изкатери

Речник на българския език

1. изкатери — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изкатери е производна форма на изкатеря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изкатери — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изкатери е производна форма на изкатеря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изкатери — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изкатери е производна форма на изкатеря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изкатери — повелително наклонение, ед. ч.

изкатери е производна форма на изкатеря (повелително наклонение, ед. ч.).