изкатерело

Речник на българския език

1. изкатерело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкатерело е производна форма на изкатеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкатерело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкатерело е производна форма на изкатеря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).