изкарали

Речник на българския език

1. изкарали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкарали е производна форма на изкарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкарали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изкарали е производна форма на изкарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изкарали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изкарали е производна форма на изкарам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изкарали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкарали е производна форма на изкарам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).