изкапела

Речник на българския език

1. изкапела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкапела е производна форма на изкапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкапела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изкапела е производна форма на изкапя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).