изкапел

Речник на българския език

1. изкапел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкапел е производна форма на изкапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкапел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкапел е производна форма на изкапя (мин. деят. несв. прич. м. р.).