изкалъпил е

Речник на българския език

1. изкалъпил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкалъпил е е производна форма на изкалъпя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкалъпил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкалъпил е е производна форма на изкалъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).