изкалъпила

Речник на българския език

1. изкалъпила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкалъпила е производна форма на изкалъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкалъпила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изкалъпила е производна форма на изкалъпя (мин. деят. св. прич. ж. р.).