изкалъпил
1.
изкалъпил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изкалъпил
е производна форма
на изкалъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изкалъпил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изкалъпил
е производна форма
на изкалъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).