изисквало

Речник на българския език

1. изисквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изисквало е производна форма на изисквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изисквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изисквало е производна форма на изисквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изисквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изисквало е производна форма на изисквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изисквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изисквало е производна форма на изисквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).