изиграл

Речник на българския език

1. изиграл — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изиграл е производна форма на изиграя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изиграл — мин. деят. св. прич. м. р.

изиграл е производна форма на изиграя (мин. деят. св. прич. м. р.).