иззимили

Речник на българския език

1. иззимили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

иззимили е производна форма на иззимя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. иззимили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

иззимили е производна форма на иззимя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).