изземвал

Речник на българския език

1. изземвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изземвал е производна форма на изземвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изземвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изземвал е производна форма на изземвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изземвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изземвал е производна форма на изземвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изземвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изземвал е производна форма на изземвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).