изземал

Речник на българския език

1. изземал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изземал е производна форма на изземам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изземал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изземал е производна форма на изземам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изземал — мин. деят. св. прич. м. р.

изземал е производна форма на изземам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изземал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изземал е производна форма на изземам (мин. деят. несв. прич. м. р.).