иззвъняхте

Речник на българския език

1. иззвъняхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

иззвъняхте е производна форма на иззвъня (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. иззвъняхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

иззвъняхте е производна форма на иззвъня (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).