иззвънял е

Речник на българския език

1. иззвънял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иззвънял е е производна форма на иззвъня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. иззвънял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иззвънял е е производна форма на иззвъня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. иззвънял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иззвънял е е производна форма на иззвъня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).