иззвънтял си

Речник на българския език

1. иззвънтял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

иззвънтял си е производна форма на иззвънтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. иззвънтял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

иззвънтял си е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. иззвънтял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

иззвънтял си е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).