иззвънтяло си

Речник на българския език

1. иззвънтяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

иззвънтяло си е производна форма на иззвънтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. иззвънтяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

иззвънтяло си е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. иззвънтяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

иззвънтяло си е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).