иззвънтял

Речник на българския език

1. иззвънтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иззвънтял е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. иззвънтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иззвънтял е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. иззвънтял — мин. деят. св. прич. м. р.

иззвънтял е производна форма на иззвънтя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. иззвънтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

иззвънтял е производна форма на иззвънтя (мин. деят. несв. прич. м. р.).