иззвънтявал съм

Речник на българския език

1. иззвънтявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

иззвънтявал съм е производна форма на иззвънтявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. иззвънтявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

иззвънтявал съм е производна форма на иззвънтявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. иззвънтявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

иззвънтявал съм е производна форма на иззвънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).