иззвънтявал е

Речник на българския език

1. иззвънтявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иззвънтявал е е производна форма на иззвънтявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. иззвънтявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иззвънтявал е е производна форма на иззвънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. иззвънтявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

иззвънтявал е е производна форма на иззвънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).