иззвънтявали

Речник на българския език

1. иззвънтявали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

иззвънтявали е производна форма на иззвънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. иззвънтявали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

иззвънтявали е производна форма на иззвънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. иззвънтявали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

иззвънтявали е производна форма на иззвънтявам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. иззвънтявали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

иззвънтявали е производна форма на иззвънтявам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).