1. иззвънтявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
иззвънтявал е производна форма на иззвънтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. иззвънтявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
иззвънтявал е производна форма на иззвънтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. иззвънтявал — мин. деят. св. прич. м. р.
иззвънтявал е производна форма на иззвънтявам (мин. деят. св. прич. м. р.).
4. иззвънтявал — мин. деят. несв. прич. м. р.
иззвънтявал е производна форма на иззвънтявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).