иззвънти

Речник на българския език

1. иззвънти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

иззвънти е производна форма на иззвънтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. иззвънти — повелително наклонение, ед. ч.

иззвънти е производна форма на иззвънтя (повелително наклонение, ед. ч.).