иззвънтели

Речник на българския език

1. иззвънтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

иззвънтели е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. иззвънтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

иззвънтели е производна форма на иззвънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. иззвънтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

иззвънтели е производна форма на иззвънтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. иззвънтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

иззвънтели е производна форма на иззвънтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).