изжулил е

Речник на българския език

1. изжулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изжулил е е производна форма на изжуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изжулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изжулил е е производна форма на изжуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).