изжули

Речник на българския език

1. изжули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изжули е производна форма на изжуля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изжули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изжули е производна форма на изжуля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изжули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изжули е производна форма на изжуля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изжули — повелително наклонение, ед. ч.

изжули е производна форма на изжуля (повелително наклонение, ед. ч.).