изжилил си

Речник на българския език

1. изжилил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изжилил си е производна форма на изжиля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изжилил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изжилил си е производна форма на изжиля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).