изжилил е

Речник на българския език

1. изжилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изжилил е е производна форма на изжиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изжилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изжилил е е производна форма на изжиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).