изжабуркал

Речник на българския език

1. изжабуркал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изжабуркал е производна форма на изжабуркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изжабуркал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изжабуркал е производна форма на изжабуркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изжабуркал — мин. деят. св. прич. м. р.

изжабуркал е производна форма на изжабуркам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изжабуркал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изжабуркал е производна форма на изжабуркам (мин. деят. несв. прич. м. р.).