изечи

Речник на българския език

1. изечи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изечи е производна форма на изеча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изечи — повелително наклонение, ед. ч.

изечи е производна форма на изеча (повелително наклонение, ед. ч.).