изечавал

Речник на българския език

1. изечавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изечавал е производна форма на изечавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изечавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изечавал е производна форма на изечавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изечавал — мин. деят. св. прич. м. р.

изечавал е производна форма на изечавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изечавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изечавал е производна форма на изечавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).