изехтели

Речник на българския език

1. изехтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изехтели е производна форма на изехтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изехтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изехтели е производна форма на изехтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изехтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изехтели е производна форма на изехтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изехтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изехтели е производна форма на изехтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).