изебял

Речник на българския език

1. изебял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изебял е производна форма на изеба (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изебял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изебял е производна форма на изеба (мин. деят. несв. прич. м. р.).