изебели

Речник на българския език

1. изебели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изебели е производна форма на изеба (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изебели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изебели е производна форма на изеба (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).