изебала

Речник на българския език

1. изебала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изебала е производна форма на изеба (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изебала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изебала е производна форма на изеба (мин. деят. св. прич. ж. р.).