издялва

Речник на българския език

1. издялва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

издялва е производна форма на издялвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. издялва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

издялва е производна форма на издялвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. издялва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

издялва е производна форма на издялвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).