издяволяло

Речник на българския език

1. издяволяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издяволяло е производна форма на издяволя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издяволяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издяволяло е производна форма на издяволя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).