издяволял

Речник на българския език

1. издяволял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издяволял е производна форма на издяволя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издяволял — мин. деят. несв. прич. м. р.

издяволял е производна форма на издяволя (мин. деят. несв. прич. м. р.).