издяволило
1.
издяволило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
издяволило
е производна форма
на издяволя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
издяволило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
издяволило
е производна форма
на издяволя (мин. деят. св. прич. ср. р.).