издърпвало

Речник на българския език

1. издърпвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издърпвало е производна форма на издърпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издърпвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издърпвало е производна форма на издърпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. издърпвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

издърпвало е производна форма на издърпвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. издърпвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издърпвало е производна форма на издърпвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).